Проф. Жан-Пол Жаке в Софийския университет

Проф. Жан-Пол Жаке, един от най-авторитетните специалисти в областта на правото на Европейския съюз, дългогодишен ръководител в правната служба на Съвета на министрите на ЕС, за трета поредна година изнася лекции в рамките на френско-българската магистърска програма по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ.

Проф. Жаке е автор на може би най-ценния от гледна точка на практическите нужди на обучението по право на ЕС френски учебник в тази материя и дългогодишен преподавател в Университета „Роберт Шуман” в Страсбург, Брюкселския свободен университет, Колежа на Европа в Брюж, Университетите в Барселона, Мадрид, Лисабон, Сантиаго де Чили, Католическия университет в Льовен и др.

В петък, 16 януари, проф. Жаке ще изнесе лекция в Аулата на Софийския университет, посветена на измененията, които внася в институционалната система на ЕС Лисабонският договор. Доколкото съм имал възможността да го слушам, а по-късно и честта да работя с него, мога да кажа, че е изключително интересно и ценно да видиш как функционират европейските институции и как се развива интеграционният процес от юридическа гледна точка именно през погледа на проф. Жаке.

Франция постигна солидни резултати, много въпросителни пред Чешката република

Специфичен елемент в институционалната система на европейската интеграция е т.нар. Председателство на Съюза, което всъщност е Председателство на Съвета на министрите и Европейския съвет. По сега действащата редакция на Учредителните договори, то се осъщестсвява на равнопосавен ротационен принципи от всички държави-членки, за срок от шест месеца.

Да се смята, че Председателството има символичен характер е погрешно. То е важен механизъм в организацията на работа на Съвета, който независимо от всички промени в институционлната система, остава най-властово натоварената структура в нея. То е ангажирано с определяне приоритетите на Съвета през съответния етап, с определяне на основните въпроси в дневния ред на неговите заседания, с водеща роля в постигането на компромис при вземане на решения, особено по въпроси от проблемен характер, с представителството на ЕС в областта на външната политика и сигурността.

Осъществяването на Председателството на Съюза е тежка политическа и институционална задача, която изисква сериозна подготовка и капацитет от съответната държава. По оценка на специалисти от администрацията на Съвета, през съответния период от време по същество основна част от администрацията на държавата-членка е ангажирана с работата по Председателството, а нейните собствени национални ангажименти са оставени на втори план. Старите държави-членки добре знаят, че осъществяването на силно и резултатно председателство на ЕС изисква сериозна предварителна подготовка.

Държава-основоположник на интеграционния процес, дълбоко съпричастна в неговото задълбочаване и успех, Франция очаквано беше на висотата на летвата, която Председателството представлява. Ново политическо ръководство на странта в лицето на Никола Саркози, не пропусна да се възползва от възможността да покаже мащаб, решимост и динамизъм на европейската и международната сцена. Нещо повече, Франция успя да реагира в движение съвсем адекватно на няколко ключови събития, които празбъркаха приоритетите, които предварително си беше начертала – ирландското „не” на Лисабонския договор, разразяването на световната финансова криза, руско-грузинския конфликт.

Без да нализаме в задълбочен анализ на това, което френското Председателство постигна, си заслужава да се напомнят няколко неща:

• Намерена беше светлина в тунела и що се отнася до изхода от институционалната криза. Постигнатата формула на компромис между Ирландия и останалите европейски партньори несъмнено е доста заплетена и може да бъде критикувана що се отнася до нейнате непосредствени правни измерения, що се отнася до това каква перспектива тя носи за развитието институционалната система на Съюза. Несъмнено обаче е налице реален шанс за преодоляване на институционалния тупик, в които се намира европейското обединение от юни насам.
• Обща е оценката за сериозния напредък, постигнат по време на френското председателство в очертаване на ефективни мерки на европейско ниво за борбата с климатичните промени.
• Без да са намерени чудотворни решения, Франция, подпомогната от Великобритания, стимулира бърза реакция в Европа на задълбочаващата се финансова и икономическа криза и допринесе за ориенитрането на Съюза към някои общи мерки, които да ограничат нейния ефект на Стария континент.
• Макар да са значително по-скромни като конретен резултат, не могат да не бъдат оценени положително и имиграционният пакт, лансиран от Франция и Испания, който предвижда задълбочаване на общите европейски мерки в областтан на имиграцията и предоставянето на убежище и Евросредиземномрския съюз, откриващ нова перпспектива за сътрудничество със страните от Южното Средиземноморие.
• Въпреки наличието на някои недоволства сред Балтийските държави и Полша, вероятно най-значимото постижение на Франция през изминалите шест месеца беше ролята, която ЕС изигра в руско-грузинската криза. Преобладаващата част от межуднародните анализатори са категорични, че за първи път от много време насам Европа зае ключова роля в момент с огромно геополитческо значение, като намесата й имаше определящ характер за изхода от кризисната ситуация. Саркози от една страна предотврати руската инвазия в Грузия, от друга – постигна действие от страна на ЕС, като не допусна разминаващите се позиции на някои държави-членки да парализират реакцията му. Нещо повече, благодарение на енергичните и решителни действия на френското председателство, ЕС показа, че моделът на диалог и дипломатически средства може да дава реални резултати

В заключение, френското председателство и лично Саркози успя да покаже, че европейската система може да бъде ефективна, когато има воля и решимост за действие, когато „големите политици” не се страхуват да поемат рискове, да излизат извън клишетата на традиционната игра и когато следват един прост принцип – че винаги и на всеки проблем трябва да се търси конкретно решение, дори малко, дори незначително на пръв поглед, но което позволява да се тръгне напред. Франция доказа, че слуховете за кончината на европейския проект са силно пресилени и че неговото развитие оттук нататък е възможно, при наличие на динамично лидерство. Френското председателство направи още по-ясна и една друга необходимост на европейското обединение – нуждата от изчистена и убедителна обща политическа визия, каквато действащата институционална система не позволя да се формира.

Сега на ход е чешкото председателство. Дълго време „отличник” в реформите сред бившите социалистически страни от централна и източна Европа, от няколко години насам Чешката република започна да играе роля на черна овца в европейското семейство. Президентът Вацлав Клаус е отявлен евроскептик, чиято позиция и действия на момент не могат да бъдат определени по друг начин, освен като политически опростенчество. Вътрешно политическата ситуация в Чешката република е сложна, правителството виси на един глас в Парламента, Чехия е единствената страна освен Ирландия, която все още не ратифицирала Лисабонския договор, а премиерът Тополанек обвърза ратификацяита на новата редакция на интеграционните договори с тази на споразумението за разполагане на части от Американския противоракетен щит в странта, с което преобладаващта част от общественото мнение не е сългасно. На този фон чешкото председателсво има да решава доста сложни задачи – то трябва да води реакцията по две вече избухнали международни кризи – израелският удар срещу Газа и руско-украинския газов конфликт, то трябва да финализира ратификацията на Лисабонския договор и намирането на конретна правна форма на новия ирландски компромис, да стартира процеса по формиране на новия състав на Европейската комисия. Дали Чехия ще покаже, че и новите членове от Източна Европа могат до водят Съюза напред или ще даде допълнителни основания на злите езици в Западна Европа, според които новите източни партньори се интересува единствено от материалните облагаи, с които е свързано членството в ЕС, предстои да видим. Засега можем да се надяваме, че доказаната прогресивност, прагматизъм и дипломатичност на чехите, ще допринесат да решат успешно трудното уравнение, пред което са изправени.

ЗA TОЗИ БЛОГ

От няколко години насам, значителна част от моето ежедневие, е свързана с правото на ЕС, с различни въпроси на европейската интеграция и нейната правна уредба. Когато човек се занимава с право, с нормативни актове, анализи, договори, проекти, когато чете, редактира, превежда или пише като част от професионалните си ангажименти, да използва свободното си време, за да седне отново да пише, едва ли е най-естественото явление.

От известно време обаче си бях поставил за цел да стартирам този блог за европейската интеграция и право на ЕС и да се опитам да дам моя скромен принос, за да има повече информация, повече дебат, повече познание за ЕС и правилата, по които Съюзът функционира на български, в България. Защото съм убеден, че за съжаление познанието за европейския проект, което имаме у нас, е доста по-скромно от претенциите ни по въпроса. В това число и в тези професионални среди, които са пряко ангажирани с участието на България в интеграционната система.

Защото смятам също, че една от големите нужди и на европейската интеграция, и на нашата страна в частност, като нов и не напълно подогвен член на Общността, е привличането на повече внимание към европейските въпроси сред широкия кръг граждани, превърщането на европейската тематика в разбираема част от публичните комуникации, от това, което протича като инфорамция в обществото всеки ден.

Защото ми се струва освен това, че независимо от модния привкус на темата, независимо от това, че днес е доста „вървежно” да се предлагат курсове, специализации, обучения, издания по право на ЕС, предлагането у нас, с малки изключения не е на ниво. И е повече от необходимо да се постави акцент върху наистина стойностните неща, които излизат.

В този контекст, ще се опитам също да представя тук интересни моменти от практиката на Съда на Европейските общности, на която според мен в България все още не се отделя необходимото внимание. Защото, колкото и силно да звучи, правото на ЕС е преди всичко в решенията на СЕО, защото без СЕО Европейският съюз нямаше да е това, което е днес.

И накрая, стартирам този блог и защото съм убеден, че в България все още трябва да се направи много, за да има нашата страна своя школа по право на ЕС. Без претенции да бъдат авторитет, ще споделям анализи и гледни точки, който съм изготвил било във връзка с моята работа, било по друг повод. Мисля, че трябва да използваме възможностите, които ни предоставят новите форми на комуникации, за да напреднем бързо в европейската тематика, да обменяме виждания, да водим дебат, да споделяме знания.

Всичко това според мен е крайно необходимо, за да бъде България реален участник в европейския процес, за да има както подготовена администрация, така и компетента съдебна система, бизнес кадри и либерални професии на нивото на своите европейски партньори. Всичко това няма как да стане без достатъчно информация, без качествено обучение, без сериозни анализи в материята на европейската интеграция и особено в материята на правото на ЕС. И тези, които познават в една или друга степен развитието на европейския проект, знаят добре, че ключът към неговия успех е именно в създаването на специфична правна система и форми на регулиране на европейско ниво.

Снимка: Аудиовизуална служба на Европейската комисия