четвъртък, 1 януари 2009 г.

Словакия се присъединява към Еврото



Словакия стана 16 държава-членка на ЕС, която приема Еврото като своя парична единица. Наред с Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Холандия, Словения, Португалия, Финландия и Франция, тя вече е част от Еврозоната. Общата европейска парична единица се използва още във Ватикана, Монако и Сан Марино, които са лицензирани да издават Евро монети, без да са членове на Евросистемата. Освен това Андора, Черна гора и Косово също използват Еврото като разплащателно средство.

Над 100 000 души отбелязаха тържествено събитието снощи в центъра на Братислава. Подобно на Словения, Малта и Кипър, които се присъединиха към Еврото през 2007 г., Словакия предвиди 15 дневен съкратен период на общa циркулация на двете валути. Така на 16 януари 2009 г. словашката крона ще излезе окончателно от обръщение.

По повод на разразилия се наскоро дебат относно „едностранното” присъединяване на България към Еврото (революционна идея на министъра на икономиката Петър Димитров), следва да се подчертае, че за присъединяване към системата на Еврото е необходимо освен собствената воля на една държава-членка, тя да е изпълнила и предвидените в правото на ЕС критерии, като това бъде установено по съответния ред от компетентните институции и органи на Съюза.

Kритериите за присъединяване, определени в Договора за създаване на Европейската общност и Протокола относно критериите за конвергенция към него, са пет:
  • Ценова стабилност – в съответната държава-членка трябва да е налице устойчивост на цените и средният размер на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите да не превишава с повече от 1,5 % този, който съществува в трите държави-членки, имащи най-добри резултати в ценовата стабилност;
  • Годишен бюджетен дефицит – съотношението между бюджетния дефицит и брутния вътрешен продукт (БВП) да не надвишава 3 % от БВП, освен ако съотношението е намалявало значително и постоянно и е достигнало до равнище, което се доближава до 3 % или надвишаването е извънредно и временно, като съотношението остава близко до тази стойност;
  • Държавен дълг – съотношението между държавния дълг и БВП не трябва да надвишава 60% от БВП, освен ако съотношението е достатъчно намаляващо и се движи към референтната стойност със задоволителен темп;
  • Стабилност на обменния курс – необходимо е също държавата-членка е спазвала нормалните граници на отклонение, предвидени в Механизма на обменните курсове от Европейската парична система, без да са били налице силни отклонения най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите. В частност всяка държава-членка не трябва да е осъществявала през същия период девалвация на централния курс на своята валута, спрямо валутата на която и да е друга държава-членка, по собствена инициатива;
  • Дългосрочен лихвен процент – за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите, държавата-членка трябва да е имала среден размер на лихвения процент по дългосрочните кредити, който не превишава с повече от два процента средната стойност за трите държави-членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.

По предварителни прогнози, България трябваше да се присъедини към Еврозоната през 2010 година. В крайна сметка обаче, това няма да бъде възможно предвид Доклада за конвергенцията за 2008 г. на Европейската комисия, тъй като България не отговаря на два от общо петте критерия за въвеждане на еврото. Проблем за нас представляват инфлацията и обменният курс на националната валута. В доклада се посочва, че средната инфлация за 2007 година е била 9.4%, което е доста над препоръчителната стойност от 3.2 %. В документа се посочва също, че през 2003-та година инфлацията е била 2.3% и е достигнала до 7.6% през 2006 и 2007 година. Предвид на още по-неблагоприятните реалности за 2009 – годишна инфлация от над 12 %, перспективата за присъединяването ни към Еврозоната става още по-неясна.
Снимка: Аудиовизуална служба на Европейската комисия

вторник, 30 декември 2008 г.

Правото на ЕС ограничава и възможностите за злоупотреби със средства от националния бюджет

"Медиапул":

Работата на комисиите по избор на изпълнител за строителството
на Лот-2 и Лот-3 от магистрала "Тракия" е прекратено след изричното настояване
от Брюксел, стана ясно във вторник, когато бе и последният срок за обявяване на
класирането за изпълнител. От Националната агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ)
временно спират работата на комисиите по избора заради писмо от Главна дирекция
"Вътрешен пазар и услуги". В писмото са поставени въпроси, на които НАПИ трябва
да отговори, преди процедурата да продължи.


Според писмото има “индикации за възможни нарушения на
правото на Общността в процедурите по възлагане на поръчките”. “Предвид високата
разчетна стойност на проектите, както и с цел да се избегнат усложнения, дължащи
се на възможни нарушения в бъдещата процедура, службите на ЕК се обръщат към
агенцията с искане да не се подписват договори по процедурите и да не се
предприемат каквито и да било други действия, свързани с процедурите, които биха
поставили Комисията пред свършен факт”, се казва в писмото.

Ето един конкретен пример затова как България търпи промяна под въздействието на ЕС, макар бавно, трудно и болезнено. Вероятно смутителният начин, по който протичаше процедурата по избор на изпълнители за оставащите части от строителството на автомагистрала "Тракия”, щеше да завърши с възлагането на работите на някоя от изпитаните в родни схеми български фирми. Те си знаят и как да играят, и как да печелят, и на кого да дават...само че в родна среда.

Свързването на страната ни с интеграционната система налага да спазваме европейските правила на обществени поръчки не само, когато решаваме възлагането на проекти, финансирани от ЕС, но също и когато разходваме пари от републиканския бюджет. Защото няма как да има общ пазар, свободно движение на икономически оператори и предлагане на услуги, ако бизнесът не се подчинява на някои основни общи стандарти както в режима на конкуренция, така и в осъществяването на обществени поръчки.

Така, вероятно изненадващо за редица сановници от ведомствата, ангажирани с казуса, се оказа, че няма как да се кара по старому със строителството на магистралата, дори сметката да се плаща само от българските данъкоплатци, а не от общия европейски бюджет.