Проф. Жан-Пол Жаке в Софийския университет

Проф. Жан-Пол Жаке, един от най-авторитетните специалисти в областта на правото на Европейския съюз, дългогодишен ръководител в правната служба на Съвета на министрите на ЕС, за трета поредна година изнася лекции в рамките на френско-българската магистърска програма по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ.

Проф. Жаке е автор на може би най-ценния от гледна точка на практическите нужди на обучението по право на ЕС френски учебник в тази материя и дългогодишен преподавател в Университета „Роберт Шуман” в Страсбург, Брюкселския свободен университет, Колежа на Европа в Брюж, Университетите в Барселона, Мадрид, Лисабон, Сантиаго де Чили, Католическия университет в Льовен и др.

В петък, 16 януари, проф. Жаке ще изнесе лекция в Аулата на Софийския университет, посветена на измененията, които внася в институционалната система на ЕС Лисабонският договор. Доколкото съм имал възможността да го слушам, а по-късно и честта да работя с него, мога да кажа, че е изключително интересно и ценно да видиш как функционират европейските институции и как се развива интеграционният процес от юридическа гледна точка именно през погледа на проф. Жаке.

Франция постигна солидни резултати, много въпросителни пред Чешката република

Специфичен елемент в институционалната система на европейската интеграция е т.нар. Председателство на Съюза, което всъщност е Председателство на Съвета на министрите и Европейския съвет. По сега действащата редакция на Учредителните договори, то се осъщестсвява на равнопосавен ротационен принципи от всички държави-членки, за срок от шест месеца.

Да се смята, че Председателството има символичен характер е погрешно. То е важен механизъм в организацията на работа на Съвета, който независимо от всички промени в институционлната система, остава най-властово натоварената структура в нея. То е ангажирано с определяне приоритетите на Съвета през съответния етап, с определяне на основните въпроси в дневния ред на неговите заседания, с водеща роля в постигането на компромис при вземане на решения, особено по въпроси от проблемен характер, с представителството на ЕС в областта на външната политика и сигурността.

Осъществяването на Председателството на Съюза е тежка политическа и институционална задача, която изисква сериозна подготовка и капацитет от съответната държава. По оценка на специалисти от администрацията на Съвета, през съответния период от време по същество основна част от администрацията на държавата-членка е ангажирана с работата по Председателството, а нейните собствени национални ангажименти са оставени на втори план. Старите държави-членки добре знаят, че осъществяването на силно и резултатно председателство на ЕС изисква сериозна предварителна подготовка.

Държава-основоположник на интеграционния процес, дълбоко съпричастна в неговото задълбочаване и успех, Франция очаквано беше на висотата на летвата, която Председателството представлява. Ново политическо ръководство на странта в лицето на Никола Саркози, не пропусна да се възползва от възможността да покаже мащаб, решимост и динамизъм на европейската и международната сцена. Нещо повече, Франция успя да реагира в движение съвсем адекватно на няколко ключови събития, които празбъркаха приоритетите, които предварително си беше начертала – ирландското „не” на Лисабонския договор, разразяването на световната финансова криза, руско-грузинския конфликт.

Без да нализаме в задълбочен анализ на това, което френското Председателство постигна, си заслужава да се напомнят няколко неща:

• Намерена беше светлина в тунела и що се отнася до изхода от институционалната криза. Постигнатата формула на компромис между Ирландия и останалите европейски партньори несъмнено е доста заплетена и може да бъде критикувана що се отнася до нейнате непосредствени правни измерения, що се отнася до това каква перспектива тя носи за развитието институционалната система на Съюза. Несъмнено обаче е налице реален шанс за преодоляване на институционалния тупик, в които се намира европейското обединение от юни насам.
• Обща е оценката за сериозния напредък, постигнат по време на френското председателство в очертаване на ефективни мерки на европейско ниво за борбата с климатичните промени.
• Без да са намерени чудотворни решения, Франция, подпомогната от Великобритания, стимулира бърза реакция в Европа на задълбочаващата се финансова и икономическа криза и допринесе за ориенитрането на Съюза към някои общи мерки, които да ограничат нейния ефект на Стария континент.
• Макар да са значително по-скромни като конретен резултат, не могат да не бъдат оценени положително и имиграционният пакт, лансиран от Франция и Испания, който предвижда задълбочаване на общите европейски мерки в областтан на имиграцията и предоставянето на убежище и Евросредиземномрския съюз, откриващ нова перпспектива за сътрудничество със страните от Южното Средиземноморие.
• Въпреки наличието на някои недоволства сред Балтийските държави и Полша, вероятно най-значимото постижение на Франция през изминалите шест месеца беше ролята, която ЕС изигра в руско-грузинската криза. Преобладаващата част от межуднародните анализатори са категорични, че за първи път от много време насам Европа зае ключова роля в момент с огромно геополитческо значение, като намесата й имаше определящ характер за изхода от кризисната ситуация. Саркози от една страна предотврати руската инвазия в Грузия, от друга – постигна действие от страна на ЕС, като не допусна разминаващите се позиции на някои държави-членки да парализират реакцията му. Нещо повече, благодарение на енергичните и решителни действия на френското председателство, ЕС показа, че моделът на диалог и дипломатически средства може да дава реални резултати

В заключение, френското председателство и лично Саркози успя да покаже, че европейската система може да бъде ефективна, когато има воля и решимост за действие, когато „големите политици” не се страхуват да поемат рискове, да излизат извън клишетата на традиционната игра и когато следват един прост принцип – че винаги и на всеки проблем трябва да се търси конкретно решение, дори малко, дори незначително на пръв поглед, но което позволява да се тръгне напред. Франция доказа, че слуховете за кончината на европейския проект са силно пресилени и че неговото развитие оттук нататък е възможно, при наличие на динамично лидерство. Френското председателство направи още по-ясна и една друга необходимост на европейското обединение – нуждата от изчистена и убедителна обща политическа визия, каквато действащата институционална система не позволя да се формира.

Сега на ход е чешкото председателство. Дълго време „отличник” в реформите сред бившите социалистически страни от централна и източна Европа, от няколко години насам Чешката република започна да играе роля на черна овца в европейското семейство. Президентът Вацлав Клаус е отявлен евроскептик, чиято позиция и действия на момент не могат да бъдат определени по друг начин, освен като политически опростенчество. Вътрешно политическата ситуация в Чешката република е сложна, правителството виси на един глас в Парламента, Чехия е единствената страна освен Ирландия, която все още не ратифицирала Лисабонския договор, а премиерът Тополанек обвърза ратификацяита на новата редакция на интеграционните договори с тази на споразумението за разполагане на части от Американския противоракетен щит в странта, с което преобладаващта част от общественото мнение не е сългасно. На този фон чешкото председателсво има да решава доста сложни задачи – то трябва да води реакцията по две вече избухнали международни кризи – израелският удар срещу Газа и руско-украинския газов конфликт, то трябва да финализира ратификацията на Лисабонския договор и намирането на конретна правна форма на новия ирландски компромис, да стартира процеса по формиране на новия състав на Европейската комисия. Дали Чехия ще покаже, че и новите членове от Източна Европа могат до водят Съюза напред или ще даде допълнителни основания на злите езици в Западна Европа, според които новите източни партньори се интересува единствено от материалните облагаи, с които е свързано членството в ЕС, предстои да видим. Засега можем да се надяваме, че доказаната прогресивност, прагматизъм и дипломатичност на чехите, ще допринесат да решат успешно трудното уравнение, пред което са изправени.

Словакия се присъединява към Еврото

Словакия стана 16 държава-членка на ЕС, която приема Еврото като своя парична единица. Наред с Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Холандия, Словения, Португалия, Финландия и Франция, тя вече е част от Еврозоната. Общата европейска парична единица се използва още във Ватикана, Монако и Сан Марино, които са лицензирани да издават Евро монети, без да са членове на Евросистемата. Освен това Андора, Черна гора и Косово също използват Еврото като разплащателно средство.

Над 100 000 души отбелязаха тържествено събитието снощи в центъра на Братислава. Подобно на Словения, Малта и Кипър, които се присъединиха към Еврото през 2007 г., Словакия предвиди 15 дневен съкратен период на общa циркулация на двете валути. Така на 16 януари 2009 г. словашката крона ще излезе окончателно от обръщение.

По повод на разразилия се наскоро дебат относно „едностранното” присъединяване на България към Еврото (революционна идея на министъра на икономиката Петър Димитров), следва да се подчертае, че за присъединяване към системата на Еврото е необходимо освен собствената воля на една държава-членка, тя да е изпълнила и предвидените в правото на ЕС критерии, като това бъде установено по съответния ред от компетентните институции и органи на Съюза.

Kритериите за присъединяване, определени в Договора за създаване на Европейската общност и Протокола относно критериите за конвергенция към него, са пет:

• Ценова стабилност – в съответната държава-членка трябва да е налице устойчивост на цените и средният размер на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите да не превишава с повече от 1,5 % този, който съществува в трите държави-членки, имащи най-добри резултати в ценовата стабилност;
• Годишен бюджетен дефицит – съотношението между бюджетния дефицит и брутния вътрешен продукт (БВП) да не надвишава 3 % от БВП, освен ако съотношението е намалявало значително и постоянно и е достигнало до равнище, което се доближава до 3 % или надвишаването е извънредно и временно, като съотношението остава близко до тази стойност;
• Държавен дълг – съотношението между държавния дълг и БВП не трябва да надвишава 60% от БВП, освен ако съотношението е достатъчно намаляващо и се движи към референтната стойност със задоволителен темп;
• Стабилност на обменния курс – необходимо е също държавата-членка е спазвала нормалните граници на отклонение, предвидени в Механизма на обменните курсове от Европейската парична система, без да са били налице силни отклонения най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите. В частност всяка държава-членка не трябва да е осъществявала през същия период девалвация на централния курс на своята валута, спрямо валутата на която и да е друга държава-членка, по собствена инициатива;
• Дългосрочен лихвен процент – за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите, държавата-членка трябва да е имала среден размер на лихвения процент по дългосрочните кредити, който не превишава с повече от два процента средната стойност за трите държави-членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.

По предварителни прогнози, България трябваше да се присъедини към Еврозоната през 2010 година. В крайна сметка обаче, това няма да бъде възможно предвид Доклада за конвергенцията за 2008 г. на Европейската комисия, тъй като България не отговаря на два от общо петте критерия за въвеждане на еврото. Проблем за нас представляват инфлацията и обменният курс на националната валута. В доклада се посочва, че средната инфлация за 2007 година е била 9.4%, което е доста над препоръчителната стойност от 3.2 %. В документа се посочва също, че през 2003-та година инфлацията е била 2.3% и е достигнала до 7.6% през 2006 и 2007 година. Предвид на още по-неблагоприятните реалности за 2009 – годишна инфлация от над 12 %, перспективата за присъединяването ни към Еврозоната става още по-неясна.

Снимка: Аудиовизуална служба на Европейската комисия

Правото на ЕС ограничава и възможностите за злоупотреби със средства от националния бюджет

"Медиапул":

Работата на комисиите по избор на изпълнител за строителството
на Лот-2 и Лот-3 от магистрала "Тракия" е прекратено след изричното настояване
от Брюксел, стана ясно във вторник, когато бе и последният срок за обявяване на
класирането за изпълнител. От Националната агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ)
временно спират работата на комисиите по избора заради писмо от Главна дирекция
"Вътрешен пазар и услуги". В писмото са поставени въпроси, на които НАПИ трябва
да отговори, преди процедурата да продължи.

Според писмото има “индикации за възможни нарушения на
правото на Общността в процедурите по възлагане на поръчките”. “Предвид високата
разчетна стойност на проектите, както и с цел да се избегнат усложнения, дължащи
се на възможни нарушения в бъдещата процедура, службите на ЕК се обръщат към
агенцията с искане да не се подписват договори по процедурите и да не се
предприемат каквито и да било други действия, свързани с процедурите, които биха
поставили Комисията пред свършен факт”, се казва в писмото.

Ето един конкретен пример затова как България търпи промяна под въздействието на ЕС, макар бавно, трудно и болезнено. Вероятно смутителният начин, по който протичаше процедурата по избор на изпълнители за оставащите части от строителството на автомагистрала "Тракия”, щеше да завърши с възлагането на работите на някоя от изпитаните в родни схеми български фирми. Те си знаят и как да играят, и как да печелят, и на кого да дават...само че в родна среда.

Свързването на страната ни с интеграционната система налага да спазваме европейските правила на обществени поръчки не само, когато решаваме възлагането на проекти, финансирани от ЕС, но също и когато разходваме пари от републиканския бюджет. Защото няма как да има общ пазар, свободно движение на икономически оператори и предлагане на услуги, ако бизнесът не се подчинява на някои основни общи стандарти както в режима на конкуренция, така и в осъществяването на обществени поръчки.

Така, вероятно изненадващо за редица сановници от ведомствата, ангажирани с казуса, се оказа, че няма как да се кара по старому със строителството на магистралата, дори сметката да се плаща само от българските данъкоплатци, а не от общия европейски бюджет.

ЗA TОЗИ БЛОГ

От няколко години насам, значителна част от моето ежедневие, е свързана с правото на ЕС, с различни въпроси на европейската интеграция и нейната правна уредба. Когато човек се занимава с право, с нормативни актове, анализи, договори, проекти, когато чете, редактира, превежда или пише като част от професионалните си ангажименти, да използва свободното си време, за да седне отново да пише, едва ли е най-естественото явление.

От известно време обаче си бях поставил за цел да стартирам този блог за европейската интеграция и право на ЕС и да се опитам да дам моя скромен принос, за да има повече информация, повече дебат, повече познание за ЕС и правилата, по които Съюзът функционира на български, в България. Защото съм убеден, че за съжаление познанието за европейския проект, което имаме у нас, е доста по-скромно от претенциите ни по въпроса. В това число и в тези професионални среди, които са пряко ангажирани с участието на България в интеграционната система.

Защото смятам също, че една от големите нужди и на европейската интеграция, и на нашата страна в частност, като нов и не напълно подогвен член на Общността, е привличането на повече внимание към европейските въпроси сред широкия кръг граждани, превърщането на европейската тематика в разбираема част от публичните комуникации, от това, което протича като инфорамция в обществото всеки ден.

Защото ми се струва освен това, че независимо от модния привкус на темата, независимо от това, че днес е доста „вървежно” да се предлагат курсове, специализации, обучения, издания по право на ЕС, предлагането у нас, с малки изключения не е на ниво. И е повече от необходимо да се постави акцент върху наистина стойностните неща, които излизат.

В този контекст, ще се опитам също да представя тук интересни моменти от практиката на Съда на Европейските общности, на която според мен в България все още не се отделя необходимото внимание. Защото, колкото и силно да звучи, правото на ЕС е преди всичко в решенията на СЕО, защото без СЕО Европейският съюз нямаше да е това, което е днес.

И накрая, стартирам този блог и защото съм убеден, че в България все още трябва да се направи много, за да има нашата страна своя школа по право на ЕС. Без претенции да бъдат авторитет, ще споделям анализи и гледни точки, който съм изготвил било във връзка с моята работа, било по друг повод. Мисля, че трябва да използваме възможностите, които ни предоставят новите форми на комуникации, за да напреднем бързо в европейската тематика, да обменяме виждания, да водим дебат, да споделяме знания.

Всичко това според мен е крайно необходимо, за да бъде България реален участник в европейския процес, за да има както подготовена администрация, така и компетента съдебна система, бизнес кадри и либерални професии на нивото на своите европейски партньори. Всичко това няма как да стане без достатъчно информация, без качествено обучение, без сериозни анализи в материята на европейската интеграция и особено в материята на правото на ЕС. И тези, които познават в една или друга степен развитието на европейския проект, знаят добре, че ключът към неговия успех е именно в създаването на специфична правна система и форми на регулиране на европейско ниво.

Снимка: Аудиовизуална служба на Европейската комисия