понеделник, 5 януари 2009 г.

Франция постигна солидни резултати, много въпросителни пред Чешката република










Специфичен елемент в институционалната система на европейската интеграция е т.нар. Председателство на Съюза, което всъщност е Председателство на Съвета на министрите и Европейския съвет. По сега действащата редакция на Учредителните договори, то се осъщестсвява на равнопосавен ротационен принципи от всички държави-членки, за срок от шест месеца.

Да се смята, че Председателството има символичен характер е погрешно. То е важен механизъм в организацията на работа на Съвета, който независимо от всички промени в институционлната система, остава най-властово натоварената структура в нея. То е ангажирано с определяне приоритетите на Съвета през съответния етап, с определяне на основните въпроси в дневния ред на неговите заседания, с водеща роля в постигането на компромис при вземане на решения, особено по въпроси от проблемен характер, с представителството на ЕС в областта на външната политика и сигурността.

Осъществяването на Председателството на Съюза е тежка политическа и институционална задача, която изисква сериозна подготовка и капацитет от съответната държава. По оценка на специалисти от администрацията на Съвета, през съответния период от време по същество основна част от администрацията на държавата-членка е ангажирана с работата по Председателството, а нейните собствени национални ангажименти са оставени на втори план. Старите държави-членки добре знаят, че осъществяването на силно и резултатно председателство на ЕС изисква сериозна предварителна подготовка.

Държава-основоположник на интеграционния процес, дълбоко съпричастна в неговото задълбочаване и успех, Франция очаквано беше на висотата на летвата, която Председателството представлява. Ново политическо ръководство на странта в лицето на Никола Саркози, не пропусна да се възползва от възможността да покаже мащаб, решимост и динамизъм на европейската и международната сцена. Нещо повече, Франция успя да реагира в движение съвсем адекватно на няколко ключови събития, които празбъркаха приоритетите, които предварително си беше начертала – ирландското „не” на Лисабонския договор, разразяването на световната финансова криза, руско-грузинския конфликт.

Без да нализаме в задълбочен анализ на това, което френското Председателство постигна, си заслужава да се напомнят няколко неща:
  • Намерена беше светлина в тунела и що се отнася до изхода от институционалната криза. Постигнатата формула на компромис между Ирландия и останалите европейски партньори несъмнено е доста заплетена и може да бъде критикувана що се отнася до нейнате непосредствени правни измерения, що се отнася до това каква перспектива тя носи за развитието институционалната система на Съюза. Несъмнено обаче е налице реален шанс за преодоляване на институционалния тупик, в които се намира европейското обединение от юни насам.
  • Обща е оценката за сериозния напредък, постигнат по време на френското председателство в очертаване на ефективни мерки на европейско ниво за борбата с климатичните промени.
  • Без да са намерени чудотворни решения, Франция, подпомогната от Великобритания, стимулира бърза реакция в Европа на задълбочаващата се финансова и икономическа криза и допринесе за ориенитрането на Съюза към някои общи мерки, които да ограничат нейния ефект на Стария континент.
  • Макар да са значително по-скромни като конретен резултат, не могат да не бъдат оценени положително и имиграционният пакт, лансиран от Франция и Испания, който предвижда задълбочаване на общите европейски мерки в областтан на имиграцията и предоставянето на убежище и Евросредиземномрския съюз, откриващ нова перпспектива за сътрудничество със страните от Южното Средиземноморие.
  • Въпреки наличието на някои недоволства сред Балтийските държави и Полша, вероятно най-значимото постижение на Франция през изминалите шест месеца беше ролята, която ЕС изигра в руско-грузинската криза. Преобладаващата част от межуднародните анализатори са категорични, че за първи път от много време насам Европа зае ключова роля в момент с огромно геополитческо значение, като намесата й имаше определящ характер за изхода от кризисната ситуация. Саркози от една страна предотврати руската инвазия в Грузия, от друга – постигна действие от страна на ЕС, като не допусна разминаващите се позиции на някои държави-членки да парализират реакцията му. Нещо повече, благодарение на енергичните и решителни действия на френското председателство, ЕС показа, че моделът на диалог и дипломатически средства може да дава реални резултати

В заключение, френското председателство и лично Саркози успя да покаже, че европейската система може да бъде ефективна, когато има воля и решимост за действие, когато „големите политици” не се страхуват да поемат рискове, да излизат извън клишетата на традиционната игра и когато следват един прост принцип – че винаги и на всеки проблем трябва да се търси конкретно решение, дори малко, дори незначително на пръв поглед, но което позволява да се тръгне напред. Франция доказа, че слуховете за кончината на европейския проект са силно пресилени и че неговото развитие оттук нататък е възможно, при наличие на динамично лидерство. Френското председателство направи още по-ясна и една друга необходимост на европейското обединение – нуждата от изчистена и убедителна обща политическа визия, каквато действащата институционална система не позволя да се формира.


Сега на ход е чешкото председателство. Дълго време „отличник” в реформите сред бившите социалистически страни от централна и източна Европа, от няколко години насам Чешката република започна да играе роля на черна овца в европейското семейство. Президентът Вацлав Клаус е отявлен евроскептик, чиято позиция и действия на момент не могат да бъдат определени по друг начин, освен като политически опростенчество. Вътрешно политическата ситуация в Чешката република е сложна, правителството виси на един глас в Парламента, Чехия е единствената страна освен Ирландия, която все още не ратифицирала Лисабонския договор, а премиерът Тополанек обвърза ратификацяита на новата редакция на интеграционните договори с тази на споразумението за разполагане на части от Американския противоракетен щит в странта, с което преобладаващта част от общественото мнение не е сългасно. На този фон чешкото председателсво има да решава доста сложни задачи – то трябва да води реакцията по две вече избухнали международни кризи – израелският удар срещу Газа и руско-украинския газов конфликт, то трябва да финализира ратификацията на Лисабонския договор и намирането на конретна правна форма на новия ирландски компромис, да стартира процеса по формиране на новия състав на Европейската комисия. Дали Чехия ще покаже, че и новите членове от Източна Европа могат до водят Съюза напред или ще даде допълнителни основания на злите езици в Западна Европа, според които новите източни партньори се интересува единствено от материалните облагаи, с които е свързано членството в ЕС, предстои да видим. Засега можем да се надяваме, че доказаната прогресивност, прагматизъм и дипломатичност на чехите, ще допринесат да решат успешно трудното уравнение, пред което са изправени.

Няма коментари: